Началото и краят на Реформацията

Реформацията на Лютер преди 500 години я споменават тази година както лутеранската, така и католическата църква с многобройни, частично екуменически мероприятия. Всъщност обаче връщане на мисленето към написаното в Библията, към лично обръщение на всеки един към Спасителя Христос и към лични отношения с Бога започнало 150 години по-рано чрез Джон Виклифф в Англия и Ян Хус в Чехия. Еразм от Роттердам, холандец, първи публикувал Новия Завет в оригинала на гръцки. Реформацията не се е ограничила само с Германия, а минала през цяла Европа. Лутер помогнал дефинитивния ѝ пробив. Тъй като могъл да види важността на Библията, той я превел за целия народ на немски език.

На снимката има няколко души, които са имали особенно участие в Реформацията: Освен чеха Ян Хус от Прага, също е предствен Мартин Лутер с жена му Катарина от Бора и приятеля му Филип Меланхтон, които са действали в Германия. Също е изобразен Хулдрих Цвингли, храбър швейцарец от Цюрих, и Жан Калвин, французин, действал в Женева. Впечатляващо е да видиш онези мъже и жени, които допринесоха за пробива на Реформацията.

Който чете колко различни са били познанията на реформаторите, също и темите, за които са спорели, ще разбере, че всичко онова е било само едно начало. След това са дошли пробуждания чрез Менно Симонс, основателят на менонитите, Джон Смит, предшественика на баптистите и Джон Уесли, чрез когото се изявили методистите. Също графа Цинцендорф от братската община и други проповедници на пробуждането през следващите столетия все повече включвали възвестяването на библейски теми и изживяването на спасението. Така е продължило до началото на 20-ти век. Петдесятното съживление, което започнало със слизането на Духа на 9 април 1906-та година на улица Азуза в Лос Анджелис, е било пробив към първото християнство като става въпрос дарбите на Духа, но все още не е било пробив към чистото учение на апостолите. Мнозинство от създадени петдесятни църкви си останали в изповеданието на троицата, което било формулирано през 325-та година след Христа в Никея, допилнено през 381-ва година на събора в Константинопол и наречено „апостолско вероизповедание“. Трябва ясно да се заяви, че никой от апостолите не е участвал в споменатите събори. Библейското вероизповедание се намира единствено в Библията. И само онова, което апостолите са учили според заповяданото им от Възкръсналият Спасител с директно ръководство от Святия Дух, е апостолско и важи за църквата на Исус Христос до самия край. Написаното с големи букви заглавие „Никакво друго Евангелие“ е заблуда, тъй като следва изложение на традиционното предание. Каква полза от това, че използват думите „верни на Библията“, ако следва изповедание възникнало чак през 4-ти век в имперската църква, нямащо нищо общо с Библията? В Йоан 17, Изкупителят не говори за единство на множество църкви, а за духовно единство на вярващите: „Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство.“

А върху написаното от апостол Павел според поръчението на Бог би трябвало сериозно да се замислят всички, които се намират в християнски конфесии:

“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея“ (1 Коринтяни 3:10).

„…понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище“ (Ефесяни 2:20-22).

„един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:5-6).

„Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8).

Общото на всичките реформатори е било онова, че са отхвърляли римския папа като наместник на Христос, практикуваната по онова време продажба на индулгенции, почитането на Мария, и въобще култа на светиите, икони и реликви. С това е било свързано и въвеждането на ред в реформираните църковни сгради: премахване на статуи, изображения и дори отстраняване на органите. За съжаление, учението в свободните църкви не съответства с апостолското учение; внимателно погледнато всяко едно общество проповядва свое собствено евангелие.

Апостолите не са оставили дори три, камоли седем тайнства, които би трябвало да спасяват. Те изпълнили мисионерското поръчение от Матей 28:19, проповядвали Евангелието на примирение с Бог и прощаване на грехове и според Марк 16:16 кръщавали в името на Исус Христос всеки, който повярвал. Това е новозаветното име, чрез което Бог ни се откри като Отец в Сина Си чрез Светия Дух. Божието спасение е само в Него (Деяния 4:12). Формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“ не е била използвана нито веднъж в Библията. Световната църковна история свидетелствува, че през първите християнски векове повярвалите са били кръщавани в името на Господ Исус Христос чрез потапяне във вода. Недоразуменията относно Матей 28:19 се започнали от събора в 381-ва година след Христа.

В Деяния 2 глава в денят на основанието на Църквата са били проповядвани покаянието и опрощаването на грехове: „А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух“ (стих 38). Тогава се покръстили първите 3000 повярвали (Деяния 2:37-41). Това е единствения и истински образец във всичките Деяния на апостолите. Филип е проповядвал в Самария, и за повярвалите е написано: „…само бяха кръстени в Исус Христовото име“ (Деяния 8:14-17). Петър проповядвал Евангелието на Исус Христос в дома на римския стотник Корнелий и Светия Дух слязъл върху слушащите. След това четем: „И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа…“ (Деяния 10:43-48). Павел проповядвал в Ефес на онези, които следвали учението на Йоан Кръстител: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса“ (Деяния 19:3-6). И това важи в Църквата на Исус Христос до самият край.

Във връзка с юбилея на Реформацията бяха написани стотици статии „за“ и „против“ Мартин Лутер. Едно заглавие гласи: „500 години раздяла е достатъчна“. Навсякъде се състоят богослужения за примирение и винаги се говори за „единство в мнозинството“. Къде е обаче личното примирение на всеки един с Бог чрез Изкупителя Исус Христос (2 Коринтяни 5: 14-21)?. Когато дъщерите-църкви се завръщат обратно във материнското лоно на римската църква, свидетелствуват, че духовно принадлежат към нея. А всички тези, които са намерили милост у Бога, се завръщат към първоначалната Църква и към учението на апостолите излязло от Йерусалим. Сега звучи последният призив, който се обръща към всички истински вярващи, без значение към коя определена религия принадлежат, и те ще го последват: „Затова – Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, И не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ“ (2 Коринтяни 6: 17-18).

Така се разпределят големите групи в християнството:

Нека обърнем погледа си върху целия християнски свят. Колко от тези повече от 2 милиарда души са преживяли истинско обръщане към Христос? Кой е преживял възраждане от Словото и Духа, което е изисквал Самият Господ: „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3)? Кой е имал изживял спасението си така, както го описва първото християнство? Все още е валидно написаното от апостол Йоан: „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот“ (1 Йоан 5:11-12). Нито една религия, дори и християнската, никога не е донесла опрощение на грехове и Божие спасение на нито един човек.

Също и 300 милиона петдесятни и харизмати трябва да попитат себе си: Колко от вас са се покаяли, молели са за опрощение на греховете и са се покръстили с библейско кръщение в името Исус Христово? Не е ли на практика така, че всичките църкви и свободни църкви възвестяват собственото си благовестие и изграждат собственото си царство върху собственото си вероизповедание, а не върху Христос, Скалата на спасението? И това са сериозни думи казани от Господ в Матей 7:21-23: „…Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“.