Slobonda Narodna Misija

Isukrst juče je i danas onaj isti i u vijek.

Jezik

Вестник На Мисията Април 2017 / Ewald Frank

3. Това е бил денят предназначен от Господа - Без призвание няма Послание и няма Послание без призвание




В неделя 2-ри април 2017-та година станаха 55 години от времето, когато верният Господ ме призова по Своя воля в съгласие със Своя спасителен план. Павел свидетелствува за призванието си три пъти, а именно в Деяния в девета, двадесет и втора и двадесет и шеста глава. Брат Бранхам също свидетелствувал често за своето призвание. Който имал милостта на Бога, повярвал. А който не повярвал, минал покрай това. Същото се случва и днес.

Апостол Павел се представил така: „Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога“ (Римляни 1:1). Също и апостол Яков се представял като слуга: Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав…“ (Яков 1:1). Апостол Петър е правил същото: „Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов…“ (2 Петрово 1:1). Верният слуга прави всичко точно според указанието на своят Господ, така, както му е заповядал Господ.

В различни Вестници на мисията съм писал също и за други преживявания, които са в директна връзка със службата, чието изпълнение ми повери Изкупителя лично. Той много пъти ме наричаше „Слуга мой“ и мога да посоча всяко едно място, къде и кога се е случило това. Нито един път не беше сън, всеки път съм бил буден. Както Павел, и аз мога да кажа пред Бог и хората, че „внезапно дойде от небето…“ (Деяния 22:6). Кой може да разбере, какво означава да чуеш всепроникващият глас на Господ и отговорността, когато получаваш Неговите директни указания?

  • Гр. Крефелд: Преди години сте чували свидетелството ми за силното преживяване от 2-ри април 1962-ра година. На разсъмване чух мощния глас на Господ: „Слуга мой, времето ти в този град скоро ще завърши. Ще те изпратя да възвестяваш Моето слово в други градове“. Аз отговорих: „Възлюбени Господи, те няма да ме послушат…“ Неговият отговор беше: „Слуга мой, ще дойде време, когато ще те слушат. Запасете си храна и хранителни продукти, защото ще дойде голям глад. Тогава ти ще стоиш в средата на народа и ще раздаваш храна…“ и следваха още подробности,които трябваше да спазя.Последните две неща, които Господ ми заповяда, са: „Слуга мой, не основавай никакви локални църкви и не издавай собствена песнарка, защото това са знаци на деноминация“. Убеден съм, че локалните църкви са според Библията, обаче не е мое поръчение да основавам църкви в други градове и държави. И въпреки, че при нас пеенето от песнарки е нещо обичайно както и в другите църкви, аз не мога да публикувам никаква собствена песнарка. Изпълних точно това, което ми заръча Господ.
  • Гр. Марсел, Франция: „Слуга мой, стани и прочети Второ Тимотей 4-та глава, защото Аз желая да говоря с теб…“ Предишната вечер ме бяха попитали, какво са седемте гърмежа от Откровение 10-та глава. Нямах отговор. На следващата сутрин Самият Господ ми даде отговора чрез Светото Писание: „Проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тимотей 4:2). Тогава поставих Библията си върху масата, издигнах ръцете си и казах: „Възлюбени Господи, колкото е сигурно, че Ти ми заповяда да прочета този текст, толкова е сигурно, че онова, което казваха за седемте гърмежа, не е написано като слово Божие. Затова и е невъзможно да се проповядва.“ Това е „така казва Господ“. Истинските слуги на Исус Христос са задължени от Самият Господ да проповядват само написаното в Писанието (Откровение 1:3) и нямат право да отнемат и добавят към написаното (Откровение 22:18-20). Седемте гърмежа от Откровение 10 ще прозвучат, когато Господ слезе от Небето като Ангел на Завета и постави дясната си нога на морето, а лявата на земята.
  • Гр. Крефелд: Видението за пшеницата и зърнокомбайна беше необикновено. Колко много злословиха относно това преживяване! Преди доста години един брат дори написа брошура със заглавие Делото за зърнокомбайна, в която ме наричаше антихрист, съблазнител и т.н. и много ми се присмиваше. Пред Божието лице ще кажа само онова, което съм видял и чул. В Духа бях пренесен върху много голяма нива с презряла пшеница, и видях, как всички пълни житни класове, опекани от слънцето, се наведоха надолу еднакво. Зная, че през цялото време на милостта Словото се сееше като семе, и че във всеки един период на Църквата имаше жетва на души, които са били победители. Обаче Писанието говори също и за това, какво ще се случи най на края, тоест, че пшеницата ще бъде събрана в небесната житница (Матей 3:12). Направи ми впечатление, че в цялото пшенично поле нямаше нито един плевел и в Духа знаех, че плевелите вече са били събрани, както е написано „Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне“ (Матей 13:30). След това погледнах наляво и видях чисто нов зърнокомбайн. През същия момент Господ ми каза с мощен глас: „Слуга мой, този комбайн е предназначен за теб, защото ти трябва да събереш реколтата…“ Веднага отидох и седнах в комбайна, обаче настъпи голяма тъмнина… Сякаш имаше война в натежалите облаци. Казах: „Верни Господи, вече е много късно; не мога да събера реколтата; съдилището идва.“ Обаче в следващия миг слънцето проби с цялата си сила през една дупка в пластовете облаци и огря пшеничното поле. Веднага задвижих лостовете и започнах да събирам житото. И щом свърших, настана абсолютна тъмнина и чувах само пращене и гръмотевици.
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, откажи се от пътуването до Индия!“ Направих го само след като Господ ми го заповяда за втори път. Бях взел билети от туристическата агенция и трябваше да излитам в петък през октомври 1976 година. Самолета, с който трябваше да летя от Бомбай до Мадрас, се запали веднага след излитането и падна, а всичките 96 пътника загинаха. Моята име също беше в списъка на пътниците – Министерството на външните работи го потвърди с телефонното обаждане – обаче тогава още не бе настъпил часът за заминаването ми.
  • Гр. Едмонтон, Канада: „Слуга мой, поставих те според Maтей 24:45-47, за да даваш храна на време.“ Това беше отговор от Господните уста, след като предишния ден брат Баблиц ме попита, дали можем да намерим в Библията моята служба, както тази на брат Бранхам. До тогава аз самия не знаех. О, вярност Божия! Амин. Брат Бранхам нали ми каза на 3 декември 1962-ра година: „Брат Франк, изчакай с раздаването на храната, докато не получиш остатъка.“
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, когато започне последното действие, отново ще говоря с теб. Тогава Моят Дух ще се свети в тебе…“ И във връзка с това беше споменат и град Цюрих. Вярвам, че на края Бог Сам ще извърши кратко и мощно дело, в което ще участваме: „защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята“ (Римляни 9:28).
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, когато се отворят границите, ще призова Невястата от източноевропейските държави…“ Във видението бях на сцена в голяма празнична зала. Мнозина влизаха и сядаха. След това видях, че навсякъде имаше още празни столове. В следващия миг от горе в дясно от лампата, под която бях изправен, дойде гласът на Господа: „Слуга мой, когато това стане, Моето Пришествие ще е много близко…“ А след това видях как отвсякъде идваха отделни групи от източноевропейските държави. Ръководещият брат от всяка група ме поздравяваше и след това влизаше в залата заедно с всички останали. След като влезе последната група, погледнах залата – всичките столове бяха заети. Това преживяване го имах 13 години преди падането на Берлинската стена през 1989-та година и отварянето на източните граници. Тогава, през 1976-та година, никой не си е и представял, че източният блок ще се разпадне и ще има обединяване на Германия и Европа.
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, отиди в съседният парцел, посвети Ми го и строй върху него…“ Този поземлен имот е бил лагер за военнопленници през Втората световна война и имаше обща граница с нашият молитвен Дом. Имота беше отделен от нашия парцел с ограда висока 2,30 метра. Влязох в парцела чрез тясна портичка, която води към търговски център, коленичих в гъстите храсти и го посветих на Небесният Бог за Неговата църква на земята. Днес там се разполагат сгради на мисията, печатница, канцелария, издателство и басейн за кръщаване.
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, вземи със себе си старейшините и отиди при Р.Т. и му прочети словото, което е казал пророкът Исая на Езекия. И той ще оздравее (Исая 38).“ Брат Русс, брат Шмидт и аз направихме така, както ни заповяда Господ, и Бог потвърди словото Си с чудото на изцелението!
  • Гр. Крефелд: „Слуга мой, иди и речи словото, защото вярваща жена не трябва да бъде посрамена пред невярващият ѝ съпруг.“ Една скъпа сестра бе пристигнала на служба с чисто нова кола, преминавайки повече от 300 км. Когато искаше да тръгва обратно, колата не можеше да запали, дори и след като специалисти от братята ни и от пътната служба ADAC опитваха да я запалят. Тъкмо минавах през молитвеното помещение, когато дойде Господният глас. Никой не може да си представи, каква сигурност и какъв абсолют носи със себе си слово излизащо от Господните уста! Излязох в двора, няколко братя още бяха там, отидох при сестрата и ѝ казах: „Иди и запали колата – така каза Господ.“ Сестрата ми отговори: „Вече опитахме всичко…“ Аз я прекъснах: „Не говори, а иди и направи онова, което ти бе казано в името на Господа!“ Казаното беше сторено! Колата запали от първия път и тя стигна до вкъщи без някакви проблеми по пътя. На следващата сутрин колата нямаше даже звук и се наложи да я занесат за ремонт. Там откриха, че бензиновата помпа е имала дефект и бе сменена с нова.
  • Гр. Крефелд: Събота 18 ноември 1978-ма година сутринта около 10 часа в бюрото на мисийния център Господ ми каза: „Слуга мой, потърси в Деяния на Апостолите, дали някога мъж е бил призован на служба заедно с жена си.“ Взех Библията си, започнах да чета Деяния на Апостолите и открих, че дори и седемте за прислужване на трапези са били призовани без съпругите си. Чрез това слово самият Бог отговори, че пророчество, казано през май 1976-та година да посветя в служба двама съпрузи (направих го мислейки, че „така казва Господ“), е било лъжливо.
  • Гр. Крефелд: През декември 1980 г. по време на мисионерското пътуване през Африка, във Аккра (Гана) през нощта получих четири ухапвания от комар. След като се завърнах обратно, на 1 януари 1981-ва година ме докараха в болницата, където установиха диагнозата тропическа малария в напреднал стадий. След три дни чух думите на главният доктор професор Бекер към екипа си от лекари: „Вече е много късно, много е късно, тук вече нищо няма да помогне; нито лекарство, нито кръвопреливане.“ Все още можех да чувам, но бях прекалено отслабнал, за да говоря. Разбрах, че края наближава и единственият ми въпрос беше: „Господи, Изкупител мой, какъв съм пред Теб?“ След това бях взет от тялото ми и пренесен в синьото небе. Видях редица от безброй хора облечени в бели дрехи. Всичките бяха в цъфтежа на младостта (Йов 33:25). Очите ми различиха различни цветове на косите. Всичките сестри бяха с дълга пусната коса. Ние величествено се издигахме нагоре и нагоре. След това видях хоризонтална отделителна линия, като тази върху облаците при изгрева на слънцето. Във духа си знаех, че следва да срещнем Господа във въздуха. Затова погледнах нагоре и видях Светия град. Вълни на блаженство преминаваха през небесното ми тяло. Знаех, че това е възнесение. И колко голямо беше разочарованието ми, когато се върнах отново в земното си тяло.
  • Гр.Крефелд: „Слуга мой, събери народа Ми, всички, които са сключили завет с Мен при жертвата. Ще им дам да чуят думите Ми…“ После намерих два места в Писанието, в които е изразено същото: Второзаконие 4:10: „Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми…“ и Псалми 55:5-6 Съберете Ми Моите светии, които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.“ Божия народ, истинската църква се събира сега за да слуша Божиите думи. Ние трябва да приемем онова, което Бог ни е дал чрез завършването на Новия завет: „защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина пролива за прощение на греховете“ (Матей 26:28). Който принадлежи към Божият народ, ще дойде да слуша Божиите думи. А всички останали ще продължат да вървят по собствените си пътища. Изпълнява се Писанието: „Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога“ (Йоан 8:47).
  • Гр. Варна, България: По времето на едно мисионерско пътуване на 15 юли 1999-та година следобед бях издигнат от тялото си в рая. Видях как хармонично се движеше една светлина с цветовете на дъгата. Знаех в Духа, че престолът беше по-горе, вдясно от мен, защото от това място се излъчваше светлина, приличаща на огън. Отляво мъжки хор с издигнати ръце пееха на немски език стихове от Псалми 34: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя. Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.“ Брат Бранхам е казвал 68 пъти: „Ангелът на Господа се намира тук, на подиума.“ Това е било присъствието на ГОСПОДА в свръхестествен облак.

Всичко това е милост: призванието, посланието и свързаните с тях преживявания. Остава валидно, че тази Вест трябва да предизвести второто Пришествие на Христос. Брат Бранхам го е казвал 17 пъти и нищо не може да промени това, което е решено преди основаването на света в Божия спасителен план: „Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно“ (Исая 46:10).

Във основа на Божието предопределение до днешен ден мога да изпълнявам спасително-историческото поръчение. Верен на поръчаното ми от Господа на 2 април 1962-ра година, още през 1966-67 години, малко след смъртта на брат Бранхам, провеждах служби в 5 държави и 25 градове в западна Европа. От 1968-ма година също обиколих и държави в източна Европа; стигнах до Москва, Урал и Сибир. След това последваха и други държави и континенти. Пътувах от град в град, от държава в държава, летях от континент към континент възвестявайки Словото според поръчаното ми на 2 април 1962-ра година. Проповядвах го дори и на Кипър, Дамаск, Алеппо и Бейрут.

Също учих Божието Слово и възвестявах тази Вест в Канада, САЩ, Латинска Америка, Африка, Азия, Австралия и Нова Зеландия, дори и в Пекин, където в началото на 80-те години бях приет като гост на държавата. Верният Господ ми даде милост и благословение при всяко едно пътуване. Отнасям се сериозно към Неговото поръчение, потвърдено от брат Бранхам на 3-ти декември 1962-ра година пред свидетели: раздавам духовна храна и възвестявам вечно истинското Божие слово при всяка възможност.

В продължение на 55 години, от момента на онова мощно преживяване на 2 април 1962-ра година, можах да посетя 160 държави, някои от тях многократно, където проповядвах в 650 градове. И през целия този период на ежемесечни мисионерски пътувания съм изминал над 10 милиона въздушни мили. Никога не се задържам на едно място повече от 1-2 дни или най-много на 2-3 служби, след което пътувам към друг град, за да възвестявам последната Вест според Божието поръчение, докато последните предопределени не бъдат извикани. Чрез телевизията се достига и до онези държави, които още не съм могъл да посетя лично. И така Евангелието се проповядва по цялата вселена за свидетелство на всичките народи (Матей 24:14), а на избраните – за повикване (2 Коринтяни 6:14-18), и след това ще дойде свършекът; така е казал ГОСПОД.

В продължение на всички тези години сме имали благословени служби тук, в центъра на мисията. И дори когато сатаната се опита през 1979 г. да унищожи мен, увереността в Божественото призвание, църквата и цялото Божие дело чрез клевета, Божието делото продължи с Божията помощ, както Господ е казал в Исая 54:17: „Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, и правдата им е от Мене, казва Господ.“

Истинските вярващи са приели словото на нашият Господ: „Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 13:20) и са останали верни. За съжаление тук се изпълни и това: „Но всички не беха послушни на благовествуването; защото Исая казва: „Господи, кой поверва на онова което е чул от нас?“ (Римляни 10:16). Аз трябваше да разбера, че със слугата става, както е ставало с Неговият Господ и с другите Божии слуги, особено с Йов и семейството му. Апостол Яков е написал: „Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа (Йов 42:10); че Господ е много жалостив и милостив“ (Яков 5:11). Както Йов, Църквата също ще преживее двойно възвръщане. Вечно важи онова, което Господ е казал за Църквата: „…и портите на ада няма да и надделеят“ (Матей 16:18).

На ежемесечните ни международните събрания вече отдавна пристигат братя и сестри от цял свят. Също така междувременно повече от 1700 домашни групи и цели църкви от повече от 170 държави по света се включват чрез интернет. Всемогъщия Бог се е погрижил за всичките сфери: за старейшините и дяконите, за пеенето и свиренето на музикални инструменти, допълващи службите ни; за братята и сестрите, говорещи няколко езика, благодарение на които и служби, и брошури могат да се превеждат на 15 езика; за способните съработници с техниката, печата и изпращането. От самото начало ние можахме да изпращаме безплатно по цял свят всичките брошури, книги, дискове CD и DVD, защото Бог е води братята и сестрите да подържат международното дело на мисията. Той не е забравил нищо и затова Му благодарим.

Скоро очакваме завършваща дейност на Бога помежду Неговите деца, както е написано в Яков 5:7-8: „И тъй братя, имайте дълго търпение до пришествието Господне. Ето, земледелецът очаква многоценния плод от земята, и търпи за него много време докле получи дъжд, и ранния и късния. Имайте търпение и вие, укрепете си сърцата; защото пришествието Господне наближи.“ Блажени са всички, вземащи участие в това, което Бог извършва сега.

Sadržaj 1 2 3 4 5 6